автор: nikoi

И ако ангелите спят,
не ги будете.
Сънуват новия ни свят
и от крилете им
политат радостни перца,
от сълзи влажни
и най-щастливите деца
със плач се раждат.
Когато ангелите спят
и ги пробудят
пропуква се слухът им сляп,
умира чудо.
И жълти някакви цветя
разцъфват рано.
Летят, нечути, над света
сиротни радости.
И всички песенни молби,
прелели в шепот,
остават скрити може би
между небето
и прегорялата земя.
И са несбъднати.
Не, не будете ангел спящ
преди разсъмване.
И ако ангелите спят
за тебе глухи
към мене ще се разлетят
пера и пухове.
И ще сънувам как до пухче
ще ги похарча
в ушите им за да издухам
пух от глухарче...