автор: thebigplucky

Всичко е суета,
но ти не ме лишавай от суетата ми -
без нея ще съм някой, отплавал твърде далеч в реалността,
накъсал цветя
и избрал тях вместо ракията и хляба.
Без нея ще съм слаб и недостатъчен
дори за жалкото от съществуванието си.
И не защото съм пожелал една видяна красота.
И не защото не съм презрял нетрайното между нас.
... Не исках да е така...

Всичко е още един живот окаян, прах разпилян,
но ти не обезсмисляй усилията,
с които продължавам да пропилявам.
Спра ли - напразно ще е било и сегашното.
Най-щастлив съм бил, когaто измислен вятър
на сънуван бял кон с мен е яздил по небесните пасища.
И не защото нямах сили сам да се спра.
И не защото за преживяното се оправдавах.
... Не исках да е така...

Всичко бе любов... И всичко бе...
Но ти не ме наказвай със забрава.
Не ограбвай изтеклото в пукнатината между нас,
не го обричай на изтляване -
без него и двамата ще сме за дълго следпразнично празни,
в очите си ще виждаме какво нямаме.
В друг живот ще се търсим и ще се очакваме,
но защо ще ни е друг без сегашния?!...
... Не исках да е така...