откраднах си време
исках те невъзможно
после покрих те със сънища,
за да те запазя цял
още дълго и повече...
после с утрото те напих,
като вода
или чаша шампанско
наместо закуска
сладко ми стана,
а после горчиво...
следобеда ми намигна,
като момче
с размъкнати дънки
намигна ми рошаво
колкото да ми каже, че
си отиваш някъде...
нощта е девствена госпожица
по комбинизон дантелен
разгръща се фрапантно
и се прави на скромна, а
толкова иска да ни погълне
в себе си...
кога ли остава време за нас
някъде някога
не в този час докосва ме
сянката на идващо утре
и пълни ме като кошница
със мечти колко е една душа
толкова колкото си поиска
спукан балон, но щастлив
или целуната роза понякога
ти си свят
обичам
те