автор: diva_voda

Сиви облаци
вятърко в хурка захваща,
в хурка захваща – къделя да стори.

Небесна мома
тънко влакно заприда,
тънко влакно сребърно,
сребърно още златно.
Влакно заприда, вретено
върти,
пее вретено, мома плаче,
плаче мома, морни очи свежда,
па си гледа първото либе,
първото либе – ясно Слънчице,
за друга мома годено,
годено още женено.

Та се забули- прибули
небесна мома,
небесна мома – Луна белолика,
с тънко платно сребърно,
сребърно още златно,
па си зарони сълзици,
сълзици – звездици.