автор: osi4kata

Утре е Еньовден и имам празник :)))

Драконова люспа, кръв от жаба,
заешко краче, око от смок...
Вещица набръчкана и слаба
шепне нещо над казан дълбок.
Бърка с дървена лъжица,
фъфли заклинанието под мустак.
Утре ще осъмне хубавица
и ще бъде млада и красива пак.
Костеливите ръце ще станат нежни,
кокалестата снага ще е тополка.
Мътните очи ще са безбрежни,
ще е привлекателна до болка...
Пак е време принц да срещне,
време за любов й е дошло,
тя е чудна, вечна вещица,
стражица е на съдбовно колело.
Майка е на синове велики
и жена на властващи мъже.
Рицарски турнири с остри пики
в нейна чест са правили Крале.
Време е ,защото принцът чака
срещата със Истинска любов.
Вечният часовник тика-така
и блести под златния обков.
Драконова люспа, кръв от жаба,
заешко краче, око от смок...
Хвърли кожата на грозна баба
млада вещица в казан дълбок.