автор: ruslina

И знам, че сама те повиках.
С гордостта си пред всички молители
те измолих като нож във гърдите,
като рана себе-спасителна.

От дълбоката бездна на смисъла
да говоря сама със тревата
ти ми даде най-простата истина -
няма възраст и бръчки душата.

И те сричам сега със тъгата си –
ни момче, нито мъж – Дух от вечност.
Отминаваш. А аз съм богата
с нова рана от тиха човечност.

Ето пак те разказвам на себе си,
мой попътен житейски урок.
И свенливо сънувам ръцете ти,
моя болко, дарена от Бог!