автор: rimopras

Като настърган шоколад полепва по небцето
свирепият нектар на бъз отровен.
В подмолите на мъхеста гора дори слепеца
ще чуе песента на багровото слово.

А просто преминавам аз, след гърбавия мост
ще се изгубя, сложил слепи мисли
във торбата? Като печален и невидим гост,
аз се укривам в ъгъла за да запиша

внезапно рукнали метафори. Отровния нектар
ме спира с ласото на непознати страсти.
Сред огъня на първобитните пожари
дали ще изгори душата ми, преди да мина пътя си опасен

над гърбавия синкав мост.