Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Из”Нощния дневник на една... жена”
Не искам да съм умна....
След като външната врата хлопна, подсказвайки ми, че този когото очаквах се е прибрал най-после вкъщи, побързах да покрия подпухналата си сълзлива физиономия със завивката...
Пак загрижен тон и пак въпрос дали ще вечерям...Отговарям едва, едва с едно “не”, имитирайки сънено състояние...
След малко ми носи чаша мляко и кутия с натурален сок, за всеки случай...Продължавам да се крия под завивката и да се правя на заспала, а в същото време се питам къде ли е бил през тия два часа и най-вече с кого...
Господи, все така ли ще е занапред...все така ли при неговото отсъствие ще се питам къде е бил всъщност, а когато говори по телефона...с кого говори всъщност, а когато е с мен в леглото...с коя е всъщност...
Досадната буца трайно е заседнала в гърлото ми и предизвиква поредното сълзелеене...
На следващата сутрин, след лека дрямка, се ококорвам рано, рано и се сещам за разговора с Жорето. Прав е, трябва да си размърдам задника.
Измъквам се тихичко от леглото, плисвам две шепи вода върху обезобразената си от плач физиономия, нахлузвам дънки и тениска, пъхам в джоба телефон и банкнота и криейки подпухналите си клепачи зад черни очила, почти на пръсти се изнизвам навън.
Вървя нанякъде...Дишам дълбоко и си повтарям като мантра, че трябва да се стегна. Не искам да виждам никого...Не искам да говоря с никого...Просто вървя нанякъде...Целия ден обикалям без посока и цел.
Телефонът звъни...Къде съм била...знам ли...все пак послъгвам...при приятелка...обяснявам, че не съм искала толкова рано да смущавам неделния му сън...да, ще потичаме с нея...не,не знам кога ще се прибера...да, малко по-добре съм...
Това последното бе самата истина. След дълго скитане и ядене на сладолед, започнах да чувствам леко отпущане на нервата...Значи бе време да звънна на Жорето.
Този път разговорът е по-спокоен. През цялото време Жорето не спира да ми повтаря да не прибързвам с никакви действия или решения...да изчакам известно време, а после да се опитам да поговоря с него за проблема...Да, знам, че мъжете по природа са полигамни...да, знам, че не мога да очаквам цял живот да бъде само и единствено с мен...всъщност, точно това очаквах...Не, не знам дали е само краткотрайно увлечение...и не знам как да живея с това...Да, знам, че щом ме е определил като добър приятел, може би не всичко е загубено...Да, знам че съм умна жена и че трябва да приемам нещата от живота по-философски...Всъщност, не знам дали съм умна жена, но в едно съм почти сигурна...не искам да съм добър приятел и не искам да съм умна, а обичана...
Публикувано от alfa_c на 22.06.2010 @ 15:11:19
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 63921 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Някой ден когато..." | Вход | 9 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Някой ден когато... от ASTERI на 22.06.2010 @ 16:38:29 (Профил | Изпрати бележка) | не искам да съм добър приятел и не искам да съм умна, а обичана...
Поздрави! |
]
Re: Някой ден когато... от NikolRus на 22.06.2010 @ 17:02:15 (Профил | Изпрати бележка) | Всички искат да са обичани, Галина, и мъжете и жените!
Иди за известно време някъде далеч, докато си изясниш дали искаш да си обичана точно от твоето Жоре. (:))))
Поздрави! |
Re: Някой ден когато... от galina (diana610@abv.bg) на 22.06.2010 @ 17:30:09 (Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg | Благодаря, че прочете, NikolRus!
Благодаря за съвета ти, ще го предам на героинята ми. Надявам се ти като автор да си наясно, че това е един измислен образ, в който може би съм вплела и някои мои мисли и преживявания, но той е все пак по-скоро обобщаващ образ на жените изпаднали в подобна ситуация.
Хубава вечер ти желая! :) |
]
Re: Някой ден когато... от NikolRus на 22.06.2010 @ 18:28:13 (Профил | Изпрати бележка) | Разбира се, Мина, че нямах в предвид лично теб. Съветът беше за приятелката на Жорето. Затова се усмихнах накрая.
Лека вечер и на теб! |
]
Re: Някой ден когато... от anelim на 22.06.2010 @ 17:47:35 (Профил | Изпрати бележка) | Това наистина е най-важното за жената - да бъде обичана. Е, после и се приисква да е хубава и умна...:)))
Поздрави! |
]
Re: Някой ден когато... от sineva на 22.06.2010 @ 17:57:33 (Профил | Изпрати бележка) | Колко много истини си казала , Гал!
Написала си много хубав разказ.
А една жена, трябва и да е умна (за да не я лъжат), да е красива (за да има самочувствие).
И разбира се, много обичана?!
Но това вече е много сложен казус.
Ама съдбата си знае работата!
Здравей!
Радвам се, че те чета!:)
|
]
Re: Някой ден когато... от vladun (valdividenov@abv.bg) на 22.06.2010 @ 18:45:08 (Профил | Изпрати бележка) | Е, сега вече да си кажа и аз приказката. Истина е, че си нарисувала една масово срещана картина - на неизбежното отчуждение в семейството, което като правило настъпва след дългогодишното съжителство. Има и изключения, разбира се.
Потърпевш може да бъде всеки - в случая е жената, но имам и обратни примери. И няма предписание как това се решава, някои се разделят, други се правят, че нищо не се е случило...
Много ми хареса финалът - героинята казва едно свое желание - да бъде обичана, не осъжда, не морализаторствува...
Браво за погледа ти, а и разказът е много добре написан.
Поздрав, Мина! |
Re: Някой ден когато... от galina (diana610@abv.bg) на 22.06.2010 @ 21:07:24 (Профил | Изпрати бележка) http://galina10.blog.bg | Обратния пример се надявам някой мъж да го опише, за да станем съпричастни и към мъжката реакция в подобна ситуация. :)
Благодаря ти за добрите думи! |
]
Re: Някой ден когато... от voda на 22.06.2010 @ 19:54:03 (Профил | Изпрати бележка) | Може би не е достатъчно само да искаме да ни обичат...
Финалът буди размисли.
Поздрави! |
]
Re: Някой ден когато... от Musketar на 23.06.2010 @ 15:47:47 (Профил | Изпрати бележка) | Гал, страшно си паднах по текста ти. Много майсторски, много изчистен, увлекателен и чувствителен!
Голяяямо повече от браво! |
]
Re: Някой ден когато... от iar на 23.06.2010 @ 17:22:05 (Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че е... но времето ще покаже!
А пък ти много не му мисли!
Твой верен
Тома |
]
| |