автор: roza1

Когато натежа от самота,
а страстите ми искат да говорят,
си спомням устните на любовта
как капчици от мен измолват.

Когато легнала по гръб
под себе си ръката ти не чувствам -
измислям си я, че е там
и в нежния й допир се заслушвам.

Когато мълчаливите ми дни
застрелват вечерите в упор,
облизвам паднали звезди
и спомени, които си натрупал.

Страстта ли? Тя живее в мен.
Oт теб се пали и ме пари.
Ще дойде нощ, след нея ден,
когато дива ще те гали.


18.06.2010