автор: Bogomil_rain

нашият
ненаписан
------
Всяка жена,
с която си имал любов,
е един ненаписан роман -
казва Балзак.

Един ненаписан роман,
това не е толкова лошо.
По света и бездруго
има премного романи на книга.

Ние с тебе започнахме нашия
без илюзии
в една неразтребена стая,
чийто услужлив наемател
бе приел да отсъства
между 4 и 6.

През немития тесен прозорец -
късче мътно декемврийско небе.
На стената
провесен чертеж -
скелетът на мъжа и жената
(наемателят беше медик),
а на масата
прашни книжни цветя
от младостта на хазяйкятя.

Без илюзии.

Целувката бе къса,
делова.
Ти премина към събличането,
сякаш ще лягаш да спиш.
Аз гледах слабите рамене
и умората,
вече свила гнездо под очите ти,
и устните,
начервени и тъжни от скука,
и обувките с наядени токове,
и си казвах
не твърде уверено:
"за един път я бива."

Без илюзии
почна нашият ненаписан роман.
4 - 5 -6
Точка.
Срокът свърши.
Ние с теб се разделяхме
долу пред входа в тъмната улица.

"Обичаш ли ме поне малко?" -
запита от приличие ти на раздяла.
"Много" - отвърнах от приличие.
И ние си тръгнахме в различни посоки
през студа и през тъмното,
без да знаем дори,
че тепърва започва
нашият ненаписан роман.