автор: Princess

Потеглям сега на последно пътуване.
Сама начертах си маршрут и посока.
Не гоня табели. Не търся сбогуване.
И няма край менe мъка дълбока.
Не бягам за влакове, ни автобуси...
Билетче едничко е мойта присъда.
Сама се орисах - след дългото лутане,
за мене си гара последна да бъда.
Потеглям към себе си.
Сама, безучастна...
Не търся поредно - кой до мен да застане.
И зная - ще падам,
ще бъркам,
ще плача...
Но няма да давам да бъркат във раните!
Във раните тайни, получени някога,
от сбъркани улици,
трудно общуване,
от грешни посоки,
сгрешени билети,
от дълго пестеното мое сбогуване...
Сега съм готова.
Душата ми тръгна.
Железни обувки обух си без време.
Метална тояжка намерих във тъмното,
nа кръста запасах си моето бреме...
Оглеждам се тихо.
Вратата затварям.
И хляба в торбата си кътам насъщен.
Захвърлям ключа си! Да не остана...
На дълъг път тръгвам!
Към своята същност.