автор: solar

Притискам се
с последното кротко танго,
отвързвам свободата си осукана -
оставам гола -
с тихата си лудост и
съмнението
дали тишината догонва
звезден лъч...

Будна въздишка
гребе глътка небе,
очите ми налива с нови ритми
за нежност и
палуване...

Пак ли
да те измислям,
чудовище... обичано...