автор: LittlePerfectC

Преди обичах самотата
на множество огледала
и търсех тишината
на кънтящите плочки.
Не пия вече
сама
вода от чешмата, не се къпя
сама
със кафе, не разшивам
сама
дясното си бедро,
не плъзгам ръка
сама
по каньона на гърба си,
за да проверя дали не си ме поболял отново.
Задушава ме парата от дъха ти,
тресе ме маларийната влага
в очите ти – върви.

Излез от банята!...
Бурна макар, пяната на нашите дни
не те уплаши
ни-
най-
малко!

Излез най-после, за да не поглъща
косата ми всеки твой поглед.
Излез, за да не виждам
върховете на пръстите ти върху себе си.
Избягай от мен подобаващо,
остави вратата отворена,
за да настина;
загаси лампата и ме остави
да се разплача от тъмното и шампоана.

Излез от банята…
Избягай на топло до камината,
направи ни салата от думи
или отиди при Друга –
остави
      само
късче
      самота,
за да съм
      сама
със себе си,
      само
това.
Излез от банята.