автор: entusiast

По Ал Джазира пускат новинарски джаз, аз тука се боря с думите.

Първо ги търся из мозъка си, после ги викам Ехоо!. Така да се каже първо с добро. Някои идват приласкани, други се крият някъде и дебрите на езика и съзнанието. Може и да не съществуват. Тоест още никой не ги е измислил. После ги подреждам в редове, както плодовете наесен в щайги. Понякога ми плащат за това, друг път го правя за удоволствие. Лошото е че редовете са някак си са правоъгълни, а повечето думи имат неправилна форма. Налага се да бъдат натиквани, а те не искат. Викат, крещят, сигурно ги боли. Но се налага. Някой думи са много вироглави, колкото и да се борят трябва да бъдат укротени. Чувал съм, че някои дори ги изнасилват. Всъщност дори съм виждал. Но това е то съвременото изкуство иска жертви.

Капризни са, много. За думите говоря. Примерно “любов” и “смърт” вьобще не искат да стоят една до друга. Но много автори ги събират, за контраст. Добре изглежат една до друга. Отношеният между “любов” и “омраза” пък са много странни. Уж не се понасят, но всъщност, не могат една без друга. Нещо като мъжкото и женското начало са. По-скоро, като двете страни на един медал или общо двете думи правят един кръг, съберат ли се. Въобще всички автори много харесват думата “любов”. От това цялото харесване и експлуатация тя се изхабява. А изхаби ли се една дума и значението и се губи малко по-малко. Например всеки в бизнеса с думи си е имал работа с “Обичам те”. От което това словосъчетанийце дотолкова се изтърква, че става едно такова прозрачно направо. Без думите не може. Може и да може, ама е трудно. Не мога да разбера насилието над “ Обичам те”. Може ли във всяко творение, във всяко подреждане на думите е касетките, наречени редове, да пъхате това “Обичам те”? Оставете го горкото малко на мира, така се е обезличило, че вече му го няма нито значението, нито емоцията. Ако искате да впечатлите човека срещу вас с добре подбрани думи по-добре вместо “Обичам те” слагайте “Извинявай”. Винаги има защо да му се извините, най-малкото ще имате няколко в аванс.

(Де да знам, може и да има и продължение.)