автор: ZAGORA

Бяха чудни години. Необяздени кончета във река,
тя- девойче наивно до глупост, със неясна съдба.
Във някаква нощ пияна от младост и щури копнежи
любов нелогична я хвана във своята призрачна мрежа.

Не, не беше красавец. Може би беше мъничко грозен-
/ тоя случай до днес си остана необясним , куриозен/,
но влюби се някак безпаметно, диво завинаги в него,
а той пък трофейно кокарда окичи със нейното его.
И както във роман след кулминация, следва развръзка,
оказа се трън в епилога - балонът им шарен се пръсна.
Във послеслова даже сърдито жужаха и стършели.
Със изчерпан сюжет двупосочно романа завърши.
Сред океана на живота да открие точните пътеки
на котвата веригата върху скрипеца вдигна всеки...
...След десет пролети уханни и след десет зими
съдбата ненадейно пак им спомни,че ги има
и изненадващо ги срещна на един широк площад
във центъра на кацнал до морето древен град.
А любовта, която вътре беше тляла , почна да гори
и полетяха в четири посоки празнично искри
и “Ах!” и “Ох!” тъй истински изстрадано звучаха,
през смях те плачеха, а през сълзи от щастие се смяха,
но беше всичко твърде късно,твърде сложно,
с деца неподозиращи и със съпрузи-невъзможно...
Не е рисунка със молив животът- да го триеш с гума
особено когато си направил избор, дал си дума.
Бе кратко времето на любовта роман да пише,
но с мъничко късмет и повече със помощ свише
за двамата новела от разкаяние и болка сътвори,
но те от “разум здрав”обременени пак се разделиха...
...След още тридесет лета тя- вдовица със прошарена коса
опряла гръб на старостта върху студената стена
извади пожълтяло листче със ревниво пазения номер
и го набра изпълнена със нежни спомени,
решила да се чуе с него пък макар и за последно.
“О,Господи,дано не е изчезнал!”
Един хриптящ и дрезгав глас на старец се обади
и разочарование в душата й полази.
Банални думи, никакво вълнение
и сякаш нищо никога не е било.
Светът се разлетя като парченца от стъкло.
О, помнил я,звучала му младежки,
но имал тук и там болежки...
И сякаш нищо никога не е било
не беше разговор,а опело...
Затвори телефона и неистово започна да се смее.
Разбра, че любовта умря във нея...