автор: dobria

Не се срамува, че е бос,
че недоучил е, не знае.
Днес вири към небето нос
и сгрешил, не се кае.
Заменил поредната лъжа
с лъжа по-тлъста и голяма,
направил поредната беля,
следа от самукор няма.

Със поглед на потомствен вол
усмивки от екрана сам раздава;
народът бедстващ, гладен, гол,
не го касае, и не го смущава.

Не се срамува, че е прост,
не му и дреме, че не може.
Не го засяга...тъп и бос,
къде ни води, мили Боже!?