автор: zinka

Прочетох, в Харманли, че търсят кофражистка
и куфарът си стегнах на часа.
И не, че да се трудя ми се иска,
но в Харманли от теб ще се спася.

Какво ли за любов човек не прави –
на подвизи какви не е готов?
За нея са превземани държави!
Какво, обаче, прави след любов...?

След нея сме необозрима пустош.
Превърнал се е принцът във галфон.
Обсебил ме до край, а сам безчувствен,
изтръгвам те като ръждив пирон.

От теб следата ще дезинфекцирам
със хоросан, Ц-200 и цимент.
Веднъж във Харманли да се паркирам –
ще дам банкет на кредит – него ден.

Жадувам си отново свободата -
и цяла съм напротив и напук!
Приемам се със кофа и лопата,
но не и като собственост на друг.

Не мога ни минута да се бавя –
потеглям с влака в осем. Види Бог –
след любовта което ни остава –
е вкус на недопечен стар пирог.

Съдба ли е – незнам. Вървя нататък.
Назад – ни крачка. Бяхме с теб до тук!
От Харманли започва свободата!
И... ако пак се влюбя – ще е в друг!