автор: mim

Пародия на обич ми поднесе
Разми представите ми за реалност
Апатия към всичко ме обзе
Защото и представа нямам кое е истинско
Немога залез от изгрев да различа
Очите ми гледат света, но не виждат
Тъгата пареща ме заслепява
Аз съм пустиня, празна и пуста
Такава ще бъда вече за тебе
Ако някой намери оазис, само той ще остане