автор: vilvar

Под изсъхналите клони
сечени, изпепелени
огъвани и кършени без жал,
под смачканата ми корона
трептяла в ароматен блясък
рядко вече птица каца
да попее, дом да свие.

Под сбръчканата ми кора,
проядена от червеи и човки
сърцевината се отдалечава
под слоеве втвърдени
от немерен удар на секири
и ръка ще заболи продрана
грапавите ми черти ако погали.

Под спечената почва
отъпкана от хилядите стъпки
в тишината на пръстта солена,
в корените ми покрити
пулсират само соковете бясно-
жилавите гъвкави танцьори,
танцуващи със самотата в ритъм.