Ела при мен, не се страхувай,
не обсебвам, не ми е присъщо,
приседни макар и за малко,
да си кажем "обичам те",че
после може да е късно...
Ела при мен, прегърни ме,
тъй както би прегърнал само,
една мечта между мечтите,
и може тя да стане реалност.
Ела при мен, макар после да бъдем,
трънчето в окото замъглено,
но сълзата пречистваща е...!
И дали няма да виждаме,
по-добре след нея?
Ела при мен! Няма време!
Часовника се върти, но не на обратно,
а ориста ни е такава, хора да сме,
и без любов да не сме цяли!