автор: ASTERI

Шумни компании, нощи досадни,
звън от кристали и старо сребро,
смях истеричен и погледи празни,
всички въртим се в това колело.

И тъй безразлични станаха вече
срещата първа и първа любов–
забравихме думите с обич изречени,
които бълбукат и пръскат живот.

И свидните спомени на нашите баби
слушаме в приказка, как е било
някога, някога: хубави, млади
на кръшното, буйно, вито хоро...

И тежко, и болно ми стана, когато
стара женица продума веднъж:
... мислех, че времето беше благато–
жито посяхме... сега жънем ръж!