автор: ZAGORA

В памет на любимия ми Чарли,
който ме напусна преди два дни,но
който никога не ще забравя...

За правото, че дишам ли плати
с живота си, ти рижава звездице,
но ме превърна в камък,който тихо
да пие самота, сълзи да блика.
С какво оная непонятна смърт
подмами те ,че тръгна доверчиво
и ми остави мъка- като кърт
да рови из душата ми горчиво.
И ми остави болка да яде
сърцето омаляло от безсилие,
изцъклено от безхаберие небе
и спомени като гора с осили.
Чарлушко мой,любов четиринога
кой ще ме среща вечер на вратата,
кой ще ме близва нежно със език,
опашчица от радост кой ще мята?!
Кой ще се качва в уморени скути
и предан ще ме гледа във очите,
кой ще лекува болните минути
и “Как си?”безсловесно ще ме пита?!
Ти,мое бедно кучешко сърце,
да знаеш само колко те обичах
нашийника ти върху Скръб,момче
съм метнала и подир нея тичам...