- Нямаме пари, скъпа, но имаме дъжд
Чарлз Буковски
И пак нямаме пари, приятелю,
поредната (след последната) Голяма депресия
вали като из ведро,
кризата нападна дори и вулканите,
които не изригват като хората,
а само вдигат пушилка,
ноздрите на ламята избълваха дим
и Старата дама
се парализира –
всеки остаря на място и посипа косата си с пепел,
и всичко пак е толкова неочаквано:
неочаквано се сриват борсите
(на доверието) в нас и въпреки нас,
неочаквано парите кондензират
около кихавиците на ламята
на десет хиляди метри над покрива ни,
неочаквано облаците почукват на прага
(и вали) в нас и въпреки нас –
кап-кап-кап-пак-пак-пак…
и аз неочаквано зарязвам Буковски,
за да целуна мокрите ти, гладни устни.