автор: dona

все още търсиш камъка
под който оставих своята истина
но се страхуваш от водата
която се налага да прекосиш
за да стигнеш до него

затова стоиш на брега
(по уютно и сухо е)
пресяваш песъчинките

но няма да направиш пясъчен часовник
лъжливо е времето ти
докато едно единствено тире
измерва оставащите разтояния

знам
не си заслужава
цялата тая корида с редуване на облаци и небета
и малките ти бягства там за където е никъде

само камъните помнят светлината
преди водата да обсеби повърхността им