автор: musketar

... разбира се - голи сме
до естеството на естеството
и когато плуваме
зад шамандурата
сме морското на морето
блуждаенето на медузите
зеленото водорастене
на водораслите
нощес е имало буря
и морето е още разчорлено

и дори и така...
а може би тъкмо защото така...
сме...

Но после, на плажа,
сме само
загорели летни академи.
Големият Жоро чертае по пясъка,
геометрията на Риман ни разказва,
приказно е,
спорим кротко и кратко за Кант,
ядем сладолед
с глазура от стихове и
понятия,
изказваме ярки мнения за Пърсиг -
толкова ярки, сякаш са бански,
мирише на зен и мотоциклети,
на сутрешното ни море мирише,
но вече не е то, не е,
само стъпки са,
отвеждащи натам,
не сме,
не сме...

А привечер, след плажа,
влизам в стаята ти без да почукам,
но ти току-що излизаш от банята,
разбира се, гола,
и аз се отдръпвам и казвам:
"О, извинявай!"
А смехът ти отвръща:
"Това е коан!.."