Видях го за минутка. Бе ангел без крила...
След туй се скри, избяга. Ех, тази суета.
Гласа му чух - коприна. Погали ми слуха
и мисълта замина... далече над света...
Той влезе във сърцето, с добро го заплени.
Със дума и с усмивка рушат се и стени...
Бог прати те при мене. Ти моя си звезда,
по пътя ми към щастието със тебе да вървя.
Ще влезем с теб през портите. И тука има рай!
В душите на смирените заключен той е, знай.
Политам с теб, приятелю - мой ангел без крила,
а накъде, не питам аз, че ти си ми съдба!
Щом заедно сме, не се боя, изпратен си за мен,
ти мое си спасение... за мен си отреден...
Пред теб днес коленича аз, свеждайки глава
и казвам, че Обичам те, от цялата душа...