автор: lorsa

Лесно ти е зарове да хвърлиш –
каквото ти се падне, е кадем!
Тя, нашата, отдавна се е свършила,
чисто ти е миналото. С мен.
Новото ти „всичко" даже старо е -
стари са ти новите залози
и, след мене сърбали попарата,
много нови „всичко" ще повозиш
на онази мнима въртележка,
`дето обещава водопадите!
... Как наивно ставаме посмешище;
после супа сърбаме, глупачките!
Та и тази вече ти я зная.
В тези „водопади" съм се давила -
бавно сваляш портите за рая,
бързо гониш после „щот` не ставала."
Никоя не става, егоисте!
Хвърлил зара си пореден, рухваш -
имал си любов, сега прости си...
Имаш само супа.
Да я духаш!!!...