автор: biser4e

Небето плисна синьо като миг,
след който заприличах на стихия.
Хукна утрин зелена - млади асми,
по бедрата на лято се милват.
Люлееща се в пламък синева
си шепне нещо с грейналите птици
зората е обичана жена,
душата ми –
росила обич жрица.
Дали е сън, че твоята ме вика
или ни озари добра магия
под пръстите ти- пееща звъника,
погалена от вятър се разлиствам.
Ръцете ти приличат на дъждец,
по кожата ми ласкаво ромолят
А любовта- разсънено щурче
за вечност до постелята се моли.