автор: kristi

Не си играй със мен, страхливецо,
наречен Страх,
не ме повеждай по пътеки кози.
Зазидах те, а рониш се – подобно прах
по кулите ми – струпеи на бойници.
Превърнах те, о Боже, в храм.
В едно хвърчило те превърнах.
Без дълга връв те пуснах да летиш –
намерило във полета нещастни зими,
да си останеш там… Не ме болиш,
но гръмко ме предаваш ежечасно,
превръщаш ме в скопен, нещастен дух,
потънал в гнусното си себевластване,
отрекъл се от себе си… Такъв евнух
достоен е за всяка хищна клада,
запалена от самецът – Животът скот.
Огниво имам, имам и една цигара,
но прахан нямам… Дадох я залог,
срещу убийственото бавно тлеене,
което ме превърна в единак.
Без тебе, Страх, се уча да живея го
Живота без намордник.
Подписвам се:
Все още живата.
Очаквам отговора, Страх!