автор: vst1

В една съботна сутрин Елисавета отвори прозореца на спалнята и вдиша дълбоко от свежия въздух в Павлово. Протегна ръце и се прозя с нескрито удоволствие. Стефан все още спеше и тя се наслаждаваше на този момент – когато той беше едновременно при нея и не беше с нея.
Ели, както я наричаха, беше красиво момиче на 27 години и работеше като секретарка в една голяма търговска верига, където водеше кореспонденцията на шефа и беше довереното му лице за много неща поради своята проницателност, гъвкав и светкавичен ум и вродената й дискретност. Беше се задържала във фирмата вече четири години и скоро се надяваше да й предложат работа в маркетинговия отдел, където тя отдавна мечтаеше да работи, тъй като беше завършила маркетинг само преди две години и се надяваше, че ще съумее да започне да се реализира в тази област.
Ели изтича към кухнята, сложи набързо кафе в кафеварката и се затвори в банята за сутрешния душ. През това време Стефан се събуди и оправи леглото, а докато я чакаше да излезе, отвори шкафа с продукти и отвори два пакета с кроасани, изцеди два портокала в сокоизстисквачката и сложи кафето в каничка. Ели най-после си показа главата от вратата на кухнята, толкова хубава беше с розовеещата си кожа и излизащата на талази пара от русата й коса.
-Добро утро, пате! –целуна го нежно тя по врата, както той обичаше понякога. Стефан се обърна рязко и я прегърна силно, чак я повдигна във въздуха.
-Шоколадке, станала си преди мен и веднага се затвори в банята, вече едва се сдържах. –шегуваше се той с усмихнато лице и блестящ поглед. Познаваха се вече повече от три години и приятното чувство на влюбеността не го бе напуснало все още, а той се надяваше да остане завинаги все така влюбен в Ели.
-Къде ще закусваме днес – вътре или на терасата – виж колко хубаво майско утро е? – подхвана Ели.
-Ами, щом е така, ще отида да разтворя шезлонгите и да подредя масата, а ти се обличай по-бързо, че умирам за кафе. Изсуши си косата, слънчево е, но все още си е хладничко, не искам да настинеш.
-Няма да настина, стига си се притеснявал за мен. – усмихнатата Ели вече държеше сешоара в ръка и сушеше косата си енергично.
Хубаво си живееха двамата, никакви проблеми нямаше в живота им. Стефан беше много чаровен и интелигентен млад мъж, скоро щеше да стане на 30, работеше като търговски директор в една голяма фирма за алкохол и маркови тютюневи изделия. Плащаха му добре, беше си позволил да си купи с няколко годишни бонуса чисто нов Пасат и не можеше още да се нарадва на екстрите и големите му възможности. И двамата скоро щяха да започнат да изплащат кредит, тъй като си бяха харесали симпатичен апартамент в Манастирски ливади, където повечето им познати и колеги вече се бяха заселили, в крак с модните тенденции сред техните среди напоследък.
Докато закусваха, приятно примижаващи от удоволствие от вкусната храна и прекрасното време навън, те си бъбреха за нещата в работата, които ги вълнуваха тези дни. И двамата имаха общ език, защото бизнесите на компаниите им не бяха твърде различни и общите икономически процеси еднакво им влияеха. Сега беше труден период на икономическа рецесия и всеки се притесняваше за мястото си. Те бяха на такива позиции обаче, че засега не се очертаваха някакви проблеми в това отношение, но Марина и Косьо, техни приятели, вече бяха усетили бича на тази кризисна ситуация – Косьо беше внезапно съкратен миналото лято и досега не можеше да си намери работа, защото беше мениджър продажби на известна фирма и никой не смееше в такава ситуация да рискува с уволнени хора – знаеш ли защо са уволнени, криза, криза, но, не е ясно. Марина гледаше наскоро роденото им второ дете при родителите си в Севлиево, защото разходите там бяха все пак по-малки, а Косьо водеше Мони, техния осемгодишен син на училище и си търсеше сериозно работа чрез интернет. Беше командировал майка си, за да може да им помага в домакинството, докато той беше из града.
Чуждите проблеми, макар и на близки хора, са си чужди проблеми, мислеха си Ели и Стефан, защото бяха опиянени от собственото си благополучие. Прекарваха напоследък времето си в търсене на добър апартамент и непрекъснато ходеха по огледи. Не беше сигурно в момента да се доверят на строяща се все още сграда, без да има всички изисквани документи, та затова гледаха наскоро построени апартаменти. Стефан държеше да има и гараж, макар че щеше да им излезе доста пари отгоре.
След закуска Ели отиде на фризьор и козметик, а Стефан се зае със седмичното пазаруване от Билла. Наблягаха на здравословните храни и рядко си позволяваха да хапват нещо с тези опасни „Е”-та, наречени консерванти. Той държеше на здравето и атлетичната си фигура и не пропускаше да бъде в The Gym всеки вторник, четвъртък и неделя. Затова и Ели много го харесваше – беше си избрала мъж по неин калибър. Хората ги гледаха със завист, като минеха под ръка. Те гледаха отвисоко света и се наслаждаваха на превъзходството си – бяха красиви, млади и макар не така богати, колкото им се искаше, но добре материално, както се казваше.
Докато Ели чакаше да мине времето, необходимо за да хване боята върху косата й, се обади на майка си в Надежда. Тя не пропускаше да каже колко мрази този квартал при всеки удобен случай и макар че имаха голям и преголям апартамент, не искаше да чуе за него. Майка й беше адвокат и беше много ангажирана по дела и процедури, но докарваше добър доход вкъщи. Баща й пък беше известен преподавател в университета , но напоследък беше закъсал с жлъчката и си беше вкъщи, за да се лекува. Родителите й бяха все още активни хора със собствен живот, но наблюдаваха развитието на дъщеря си отблизо и се стремяха да дадат всичко от себе си за нейното добруване. Разбра, че котките им са скъсали още няколко пердета и баща й е бесен от този факт и е твърдо решил да ги изхвърли, за ужас на майка й, която ги обичаше като собствени деца.
На обяд Стефан и Ели се видяха за половин час, после Ели щеше да ходи до Мола да си търси нови чанта и обувки, а Стефан отвори лаптопа и се зае да аналириза прогнозата за продажбите за другия месец и да измисля активности и промоции в някои ключови клиенти. Този бизнес беше за тузари и те не се замисляха за алкохола, който пиеха, нито за пурите, които пушеха, макар и напоследък да се усещаше и в техния бранш общата икономическа несигурност в страната.
Към седем вечерта Ели се върна и се провикна още от вратата:
-Стефчо, ако знаеш к’ви готини обущенца си купих. Даже имаше някакво намаление. Взех ги супер изгодно. А чантата е точно като на Настя, дето ти разправях – хем голяма, колкото да ми събере всичките неща, хем стилна в бежов цвят.
-Я да видя. – Стефан стана и отиде да я посрещне. Знаеше, че на Ели й доставя голямо удоволствие да си купува нови неща. Имаха стая специално за нейните дрехи и обувки. Тя често прекарваше няколко часа от почивните дни да ги пренарежда и по-точно да им се радва. Винаги казваше, че не са й достатъчни, макар че повтаряше тоалет веднъж в месеца. Все намираше кусури и ходеше на шивачки за подкъсявания и корекции. Женска угодия.
-Ти досега на компютъра ли беше? Я се стягай да излизаме някъде. Ще звънна на Сашо и Дани, сигурно не са заминали за Велинград този уикенд. Може да отидем някъде.
-Ми добре. Аз и без това нищо не съм готвил. Нещо се захванах с тези продажби.
-Няма да ги измислиш продажбите. Гледай си кефа. Сега сме още под трийсет, ти още за кратко, аз за по-дълго. По-добре виж офертите на Планет турс за почивки в Испания.
-Миличка, тази година май няма да ходим в Испания. Виж каква е ситуацията, всеки се е свил и спестява. Нали ще ни трябват пари за апартамента. Лятото ще е най-удобно да обикаляме на огледи и по банки за кредита.
-Това е така, писенце, но това не значи, че няма да отидем някъде. Майната им на парите. Една екскурзия ще ни излезе един твой месечен бонус. Аз може да премина като Бранд мениджър от юли, нали Евгения излиза по майчинство и шефът ми е обещал да започна на нейно място по заместване, на първо време, а след година, като се върне, живот и здраве, ще изиска увеличение на хед-каунта в отдела.
-Ти вече сигурно си видяла нещо. Да не би да искаш да ходим до Барселона. За там ще ни трябва повече от един бонус, сигурен съм. – отвърна Стефан.
-Да, Барселона ми изглежда добра възможност, може да видим офертите тази вечер или утре. Е, парите май ще са повече, но много важно. Обещал си ми още от миналото лято, не помниш ли? – стрелна го с поглед Елисавета.
-Помня, разбира се. И на мен ми се ходи. Да не мислиш, че ми се кисне пак в Несебър. Наизуст ги знам местата там.
-Тогава, ще видим утре нещо. Хайде, аз отивам да се обличам.
Вечерта двамата ходиха първо до Южния парк, а после бяха в Мото, заедно с Дани и Сашо. Те бяха ходили за майските празници в Гърция и им показваха снимки от синьото море.
Каквито бяха Елисавета и Стефан, такива бяха и познатите им. Хора, направени сякаш с калъп, с еднакви стремления и различни гардероби и возила. Така разбираха те живота и той ги разбираше добре и не ги лишаваше от нищо, което си наумяха, дори и да трябваше да почакат година-две за сбъдването му. Като ги питаха разни хора, как така всичко им е като по мед и масло, отвръщаха, че те така си го правят. Явно бяха прави.
А какво стана след този месец? Нямаше прокоба, нямаше тъга. Ели още в началото на юни отиде в маркетинговия отдел, защото девойката трябваше да излезе по-рано в майчинство поради проблеми с бременността. Шефът й увеличи заплатата с 50 процента, независимо от кризата. Всички останали в отдела я гледаха накриво, но знаеха, че с натягането си Ели винаги е успявала, както и сега. През август прекараха отлично в Испания и го съчетаха с автомобилна екскурзия до Ривиерата и Венеция, където Ели беше романтично помолена в гондола да стане официална съпруга на Стефан. И така бъдещата семейна двойка скоро разбра, че ще има нов член на семейството, заченат някъде под звездите на средиземноморския бряг.
Стефан беше странно променен – още по-сериозен и устремен в работата си, а Ели се радваше на новото чувство и вече гледаше за курсовете по йога за бременни, които щеше да посещава, за да бъде във форма до края на бременността. Не хапваше нищо, което можеше да навреди на детето и отсега бяха резервирали раждането при най-добрия гинеколог в Шейново, защото все още Свети Лазар не им беше по джоба.
Избраха си прекрасен мезонет на петия етаж в чисто нова кооперация, съседи им бяха фолк звезди и бизнесмени, за които четяха в Блясък. Стефан паркираше пасата в гаража с голяма гордост, защото не им беше никак евтино това удоволствие. Но успехът беше с него и усмивката не слизаше от устата му.
В края на годината бяха в Париж по случай тридесетия му рожден ден. Посетиха много забележителности и избягваха екстремностите, защото Ели вече се уморяваше много и й беше трудно поради напредналата бременност.
-Коте, не си ли щастлива с мен? – попита я Стефан на върха на Айфеловата кула.
-Разбира се, ти си щастието за мен. – целуна го Елисавета, а фотографът увековечи този момент на снимка, която отнесоха със себе си.
Казват, че ”щастието е въпрос на вътрешно усещане и мироглед”. Бих добавил и въпрос на щампа и норма.
А също и че „хората били уникални всеки един за себе си”. Така ли? Да, но само що се отнася до осигурителните им номера...