автор: alisa_wonderland

Бавно ме губиш.
Губиш ме по площадите
                    с цъфнали хора,
                                     впили в паважа корени.
Ставам на пух тополен,
                      на прах от младост,

ставам око на буря,
           око-ко-корено...

Губиш ме бавно.
Бавно.

На песъчинки
          сухо се роня и отброявам времето...
Дърпам се,
късам се,
плъзват по мене бримки.

Аз ти се дадох. Аз ще ти се отнема.

Губиш ме глупаво
              в твърде високи мисли.

А любовта е плод.
И расте на равно.

Да се сражавам с богините ти не искам.
Ти им се кланяй.
Аз ще си тръгвам.

Бавно.

Бавно и тежко.
Като сърдечна клапа,
ще се изтласкам невидимо от ръцете ти.

...

Не забелязваш, че днес те погледнах грапаво.

Чак като секна напълно, ще ме усетиш.