автор: zebaitel

Ще умра някой ден, пред смъртта със предимство сме всички:
ако можех,поискал бих с нож във гърба, а не сам.
Над убитите бдят, те намират към рая вратичка
и се грижат за тях не както за живите там.

Ще забия лице във калта, настрани ще се килна красиво,
ще побегне душата ми, впрегнала крадени кранти,
да накъсам от райските ябълки ще посегна крадливо,
но ги пазят и стрелят на живо, като в арестанти.

Долетяхме. От рая небесен и помен не виждам-
само ялова пустош и празни и голи поляни:
райски двери стърчат горделиво сред голото нищо,
а пред тях, цял конвой арестанти седят на колене.

И конете пръхтят. Рие средният нервно с копита.
Усмирявам го ласкаво,сплитам му гривата гладко.
Да отвори резето ръждиво някой вътре опитва,
нещо дълго мърмори, пухти и се връща обратно.

А народът измъчен пред портата стон не издава,
Само кляка и трие с ръце коленете студени.
-Братя, чакат ни тук. Меден звук зарад нас се раздава!
И със кръста начело конвоят набързо строен е.

Старец с бели коси комисарствуващ глас извисява
и дотичват със ключ, пак се мъчат с ръждивите порти.
Тънък звън на желязо ударило релса пропява
и се втурваме сред благодата свещен като орда.

Аз старика познах по лицето изпито и сухо-
той апостол е свят, а пък аз – вагабонтин.
Гледам, ангели купчина ледени ябълки трупат,
но ги пазят и стрелят на живо, като в арестанти.

О, подайте за бога! Макар да не ща подаяния,
дайте вярна жена и приятел, не искам таланти,
и от рая за тях ще открадна аз без разкаяние,
но го пазят и стрелят на живо, като в арестанти.

...Стискат пръстите восъчни свещи, като канделабри,
аз използвам момента и тройката гоня в галоп
и разтърсил дървото с безсемните розови ябълки,
получавам куршума директно във свойто чело.

Зъвъртя се кръгът. Стреля ангелът в мен акуратно,
без да искам, направи ме кражбата богопомазан.
Как се радвам на изстрела. Той ме изпрати обратно-
ето, ябълки нося и топли ги моята пазва.

...И подгоних конете, далеч от местата опасни,
през поляни и урви, на стръмната пропаст по края,
подлудих ги с камшика и сам полудял съм от щастие,
райски ябълки нося за теб-ти ме чакаше даже от рая!