автор: Boryana

Да изпием по чаша, приятели.
Днес ви събирам.
Бедна маса съм сложила-

тъй-
да напомня за времето,
във което не бяхме различни,
приятели.
Бяхме „ние”.
И ни беше реката,
и ни беше светът до колене.
Хайде, здрави да бъдете!
Нека ви има, макар и
да забравихте себе си
в пътя, по който не тръгнахме.
И намерихте други очи,
във които ме нямаше.
И намерихте себе си
в чужд свят и измерения…
Исках днес да ви видя,
приятели.
Да погледам ръцете ви,
във които сега се поклащат,
пропукани, чашите.
Тези длани ми бяха щита
срещу зло и безверие;
най- добрия и силен заслон
срещу черния вятър…
Днес ви срещам, приятели,
за да ви кажа, че тръгвам.
Знам, че нашата стръмна пътека
все още я има.
По нагорното сигурно вече
ще се задъхвам.
Но ще взема тояжка.
Вместо вас да подпира дланта ми.
Хайде, пийте, приятели-
старо и силно е виното.
Само то заслужава
на тая бедняшка трапеза.
И отлейте по капка-
за Бог да прости годините,
във които все още
живеехме.
Като себе си.