Тя тактува така
дъждовната вода
така так, така так, така так,
капка капва, капка капва и пак...
И Париж е започнал така,
капка капва, тактува жена,
без жена не започва Париж,
а под моста без река...
- Как така? Без река
не се прави Париж,
ами...
Но нали и тук капе вода?
Ей така - така та, така та,
тя потича, тя попива едва
в земя, жадна за Париж...
Не Париж! Не Париж, а вода!
Тя май идва сега
и река,
и жена,
а след нея...
Не смея да мисля. Аха
да реша да протегна ръка
и ето пак,
така так, така так,
без да искам започва Париж