автор: sia

Мой приятел имаше рожден ден.
Изправих се внезапно, казах че искам да говоря.
Понякога говоря на рождени дни, никога сценарий,
само порив. Те обичат да ме слушат.

Този път видях малко тревожните погледи на повечето от тях,
скоро беше умрял баща ми и всеки ден плачех –
смущавах се от това, но беше непреодолимо.
Черното ми шалче и лицето ми очевидно ги притесняваше,
уважаваха моя траур, но все пак беше празник,
а и в началото гласът ми трепереше.

След като и баща ми ме напусна се чувствах така изгубена…
Имах този дар – моите родители ми бяха приятели,
а те са и едни от последните хора, не защото са мои родители,
които държаха на честта, дадената дума, милосърдието,
прошката и справедливостта.
Чувствах се изгубена, защото татко, въпреки че беше
ортодоксален свещеник и беше един от малкото,
които спазваше наистина каноните, един ден ми каза,
че това което най-много го радва е, че аз и сестра ми,
близначката ми, сме милосърдни. Знаеше, че не спазвам
стриктно канона, но ме оценяваше като милосърдна.
Не се радваше на никакви материални придобивки,
никак не го интересуваше, че съм адвокат, само
повтаряше, че трябва да услужваме на хората,
защото, нали, Бог е любов.

Изгубена, защото, въпреки любовта на приятелите ми,
повечето от тях не разбират бедността ми…

И казах на моя приятел, че приятелството е най-големия дар за мен,
че бих искала да му кажа, че състрадателен и добър човек, че
това е един от най-големите комплименти, които мога да направя…
И защото може да си умен или да успееш да дадеш вид на такъв,
но никой не те учи как да си добър…
И че всъщност, искам да му кажа, че съм чувала, че това, което топли старините
на човек, когато стои кротко на пейката, е не каква кариера е имал,
колко къщи и медали, нито табелата на кабинета му, нито даже какво е направил
за децата си – по нашите географски ширини това се приема като задължение…
Това, което топлило старините, било онова, което си направил за приятел и
това, което приятел е направил за теб. Просто така. Просто така. За приятел.
Казах му, че той е един от хората, които ще топли страните ми,
когато, ако остарея.
Помня, че той ме прегърна и с това ми каза всичко.
Помня, че мълчаха. Обикновено ръкопляскат. Някои плачеха.
Приятелите плачеха…