автор: theheart_ofthefire

По стъпките на изгрева вървяха,
загубили обувки
в малкото си нощно бягство,
прескачайки настръхналия плет
до кръчмата на делника.
Раздрали бяха сивите си дрехи
от задъхания пулс на тъмното.
И в дупките надничаха мечти,
откъснали две снопчета звездичени дихания.
Те бяха и навсякъде и никъде.
Заровили и имена , и думи ,
страхове ...
и всъщност цялото си минало.
И някъде,
във най-далечното поле от макове,
ранили тишината
те се любеха с душите си.