автор: marcusjunius

и все повече самоувереността ми заприличва
на дядовото отричане на Бог
но не точно преди да умре
а по-рано, когато беше силен и още
правеше планове
и все повече попадам в ритуалите на чуждото тичане
вричане и заприличване
а в пръстите ми гноясват тресчици от прекършените
от мен дървета и стъкълца от прозорците
които разбивам с юмруци
и все повече дни откопчавам синджира на кучето
с мисълта, че то спи, яде, върти опашка
и не мисли за утре
докато аз бъркам в джоба си за ключовете