на GINKO_PRIM
( по повод на нейното И после... )
Стихът ти, Скъпа, хич не е класически,
класически да е - не му достига рима...
макар че изказът ти нежен и лирически
ме превзема... като магистрална прима.
Не се сърди на мойте откровения...
преял съм със поезия и вече връщам,
отдавна думите редя в стихотворения,
а тебе, Скъпа, искам да прегръщам.
Харесвам те. И ми е хубаво да спорим.
Но нещо май се случи между двама ни.
Ако човекът, цял ден само истини говори
то вечерта... ще го убият с камъни!
Скъпа, и аз ще чакам твоят камък...
от една намусена, сърдита поетеса,
която пише, някак детски, и със пламък,
но един случаен мъж си я хареса...
15.05.2010 г.