автор: Danielita

Фризьорка ли? Как така, нали всички трябваше да бъдем учени. Но като задуха “вятърът на промяната” и почна да ни издухва от институтите, се сетихме, че има и други професии.
Уменията си по фризьорство открих като все бях недоволна от подстригването си във фризьорските салони и започнах да се стрижа сама. После експериментирах върху главите на роднини и приятели, за щастие без рекламации. Реших да взема и диплома за всеки случай. Чевръсти фирми вече предлагаха съкратени курсове, има няма 3 месеца и хайде- фризьор, да му мислят клиентите. Но си можех да подстригвам, без майтап.
Междувременно вятърът се засилваше все повече, наситен с ритмите на повсеместна чалга.Тогава реших да посъбера дипломите си и да ги нося за превод, да имам готовност за попътен вятър към страната на неограничените възможности.
Когато занесох четири дипломи и още толкова сертификати за превод и легализация, преводачите се объркаха, такъв рядък екземпляр не баха виждали – инженер-химик, доктор по физика, че и фризьор. Предупредих ги да внимават с най-ценната ми диплома-фризьорската.
С пристигането в Америка започна голямото преследване на Американската мечта, с други думи- голямото търсене на работа. Колкото повече дипломи им показвах, толкова повече не ме искаха. Имаха си и термин за това „Оувъркуолифайд”, демек по-квалифициран от необходимото. Синът ми не проумяваше, нали сме го учили, че колкото повече знаеш е по-добре. Не и в Америка. На всичко отгоре попаднах в щат, където нямаше нито една фирма в моите няколко научни области.
Фризьорски салони обаче, колкото щеш. И тръгнах да развявам фризьорската си диплома като знаме на българската демокрация. Само че в този бранш бяха ясни: Не, без американски лиценз не можеш да работиш! Трябва да се явиш на изпит-теория и практика! Как така след 11 Септември 2001 ще дадат ножица в ръцете на някаква непроверена българка!
Е, викам си, с изпити ли ще ме плашат, имам зад гърба си около 50 взети. Да, ама като видях програмата, ентусиазмът ми се поизпари: 160 въпроса, половината по медицина, другата половина по химия. Химията си я знаех, но медицина, само това не бях учила до тогава. Теорията обаче беше нищо в сравнение с практическия изпит- девет различни вида услуги, изпълнени за определено време и качество.
Имаха много специфични изисквания, които никой не искаше да ми каже. Просто бяха решили да ме вкарат в училището, срещу заплащане. Да, ама не знаеха с кого си имат работа – мен две държави, 20 години са ме учили без пари, та за фризьорско училище ли ще плащам? Не, та не!
Никой от комисията не беше чувал за България, никой не вярваше че ще взема изпита. Когато изкарах 92% на теорията, промениха тона. Започнаха да дават по малко информация за практическия изпит.
Най-голям зор видях с техниката от 30-те години- правене на къдрици с пръсти и гел. На изпита го докарах доста добре, но един от комисията дойде с линийка и започна да мери ширината на къдрицата. В тоз момент инженерната ми мисъл не издържа и го попитах:
- Извинете сър, какъв е допускът в размера на къдрицата и каква е точността на линийката Ви?
Естествено ме скъсаха. Ама аз, както мама ме е учила, не се предавам – след 3 месеца-пак на изпит. Този път се хванаха за ролките, които провиснаха като обърнаха манекена с главата надолу. Попитах колко е земното ускорение в тази местност и пак не минах.
На третия път вече го взех този исторически изпит. И заработих в най-популярните салони в града, и имах добра клиентела.
За беля при идването си до България, един приятел зъболекар, не стига че ми взе бакшиша за две години, ами и каза колко ме съжалява, че доктор на науките работи като фризьор. И реших - на него и на други, съпричастни към моята съдба, включително и майка ми, да се доказвам отново като инженер и учен. Направих го. Работих в престижни фирми, университет и космодрум. Приятелите ме реабилитираха. Майка ми умря спокойно.
Сега най-после мога да си отворя частен салон. Ама докато работих като инженер, загубих клиентелата. Сега събирам нова. Заповядайте!

От конкурса "Очи за себе си" - 2010 г.