автор: dedenze

Както и да го наречете, почти в целият свят ще ви кажат, кой е този град.
Ако не сте били там , направете го, ще го запомните за цял живот. Месец няма да
стигне да разгледате всички уникални неща. Бил съм на много места по света, но това което съм видял в Петербург го няма никъде другаде.

Не искам да разказвам за туристическите забележителности. Провокира ме
9 май 1945 г. -Деня на победата. Само седмица преди това Ленинград е обявен за град- герой. В обсадата на града по време на Втората световна война загиват над 1 милион души от които 800000 мирни граждани. Разказа за техният героизъм, за лишенията и ужаса който са преживели е много по важен и ценен от всичко.

В съвременният монетарен свят и псевдодемокрация се правят хиляди опити
да се омаловажи подвига на руският народ. Забравя се кой изнесе на плещите си тежестта на войната и разгрома на фашизма. Цели народности си приписват несъществуващи заслуги и участия. Скромно и от немайкъде отбелязват 9 май.
По- големите уроди намекват, че щеше да е по-добре, ако Хитлер беше победил.
Умишлено забравят максимата, че всички други раси са тор за “ чистите” арийци.

Отидете в Петербург, възхитете се на плодовете от човешката цивилизация.
Но моля, с няколко полски цветя, посетете Пискарьовското гробище. Прочетете
страничките от бележничето на 7 годишната Таня Савичева. В тях няма Ленин,
Сталин и политика.Кратки, страшни изречения. Забележете, че буквите на всеки следващ лист стават по-големи. Това е от т.н. “ленинградска болест”- хранителна дистрофия, предизвикана от хроничен глад !
Над 20000000 руснаци загинаха в тази жестока война. Много от тях, попаднали в плен, доживяли Денят на победата бяха посрещнати и изпратени в сибирските лагери, а не в техните домове. Човечеството дължи просперитета си на тези хора!
Руските рани не са зарастнали до днес.
Шапки долу, разумни, човешки създания с мълчание и размисъл да почетем паметта им!