автор: GINKO_PRIM

Когато свършат думите, приятелю,
когато се разтворим в тишината,
посред жарта и искрите проблясващи
ще продължа (за тебе!) с жестове играта.

В сезона на характера ти плувайки,
аз ще усещам плътно, вляво твоя ритъм,
а топлинката няма как да се изгуби
в насладата на слетите ни мигове.

Денят ще ме събуди, с поглед вперен
във рамото до мен. Така е честно.
Под стъпките ни, пясъкът ще мери
безвремието. Ще прелива в песен.

Ще ти разтапям ледовете с нежни пръсти
и ще целувам нямо слепоочието.
Ще те прегръщам с много вяра (вместо кръста)
Останалото? То е многоточие...