На любовта във апогея,
на полета ми във съня,
в стиха, що в мене още зрее
в приоблачната мараня -
не ме събуждайте с въпроси,
дори безмълвни да са те...
Аз тичам боса в сенокоси,
все още с поглед на дете...
Като метличини синеят
покълналите в мен мечти...
Кръвта във вените ми пее,
калинката любов лети...
И слънцето ми се усмихва,
като в рождения ми ден...
Не искам, Божичко, да стихва,
животът в мене въплътен!