автор: hristam

Животът е едно неспирно случване
до онзи миг, след който няма връщане.
Докосне ли те обич, си различен,
и вече нищо няма да е същото

Животът е една молба за сбъдване,
неписано писмо без получател.
Най-непрогледен е преди да съмнем,
а после озаряваме тъмата.

Разтапя се в минути на обичане
живота, като восъка на свещите.
Косите ми в ръцете ти потичат...
и вече няма как да бъдем същите.