автор: osi4kata

когато се стигне до там,
до под крушата
с изгърбен гръбнак
и изсъхнали клони,
когато животът
ме хване за гушата
и пътя към себе си
вече не помня,
когато смехът ми
се счупи наполвИна,
ръждясал от влага
и болен от страх,
когато изгубя
дори невъзможното,
не ме съжалявай -
аз някога бях...