Подгоних вятъра за да го питам
защо не спира да препуска
със устните си не пропуска
целува поривно лицата
наднича палаво в гнездата
излъсква скулите до блясък
захвърля във очите пясък...
(Дори полата ми надигна)
Подгоних вятъра... а той ме стигна.