Горе главата, Rainy!
Когато плаче силната жена
Очите ù са черни, като рана,
Горена с острието на кинжал.
Анатемòсва тъмният им пламък.
Треперят раменете ù едва,
От хриповете къси тръгва мрак,
Под клепките събира се мъгла,
Лепи се вдън зеницата ù чак.
Анданте няма. Бесовете с гръм
Чекръка си завъртат, да прогонят
Епизодична мълния навън,
Строшила ледове (наместо броня).
Изсъсква въглен скрит (на яростта).
Лицето ù изглежда непознато.
Не облак – сбира в себе си пръстта.
Ако си близо - земетръс ще те разклати.
Трески навярно няма да останат.
Апокалиптично е усещането всъщност.
Жив смерч, завихрил сноп от урагани.
Един вулкан, стихия непрекъсната...
Но знай, ще имаш истински приятел,
Ако накараш силната жена да спре да плаче!