автор: dona

от известно време си тактувам наум
и си припомням пътеката
където всичко е така равномерно
а аз никога не съм в подходящия екип
докато засилвам темпото

обещавам да се науча
да изправям раменете си
и да вървя правилно

(но искането не става с искане)

а моженето е като дъгата
виждам я
но не мога да я достигна
старая се и бързам да я докосна

не ми помага нетърпението

горещото винаги може да те опари
и притъпи сетивата за действителност
не са ми достатъчни тротоарите
трябва ми поле с макове

които да събудят в мен
силата за тичане