Пристигнах със онази си замислена усмивка
поспрях за миг на твоя праг, пред твоята врата.
Звънецът е изстръгнат, а вратата е летяща.
Места на стари панти в рамката лъщят.
В едната си ръка държа бурканче с краставички,
а виното е бяло, траминер.
Възглавничките са в колата, ще ги взема после
да ги разхвърляме край нас на мекия килим,
макар, че се съмнявам да ги искаш още.
Донесох се. И ти си тук.
Сега ще вляза. Влизам и те вдишвам.
Така наситено е с Теб.
А аз дори не зная как ухаеш...
Стъмнява пред очите ми - слепец, познаващ пътя.
Вървя по нишката на бас и саксофон,
а ти си тананикаш нейде след завоя...
Сърцето ми - подскоци на батут
все по-високо и високо,
изстрелва се и се заклещва в гърлото.
На крачка съм от арката към кухнята
и как се строполявам зад гърба ти.
Застивам и изрязвам този кадър.
И крачка и... опирам си крилото в рамката.
Къде си? В бликналата светлина проглеждам.
Омара-пара стеле над спагетини лъчи.
Рулца от раци и листенца на маруля,
масло, сухарчета и сьомга и босилек,
бурканчета, две чаши и порт вайн и...
твоите безумно влюбени очи.
Така ме гледаш, като да съм
захилен пакостик, ожулил колене.
А ти застиваш с пръстче във устата,
опитваш соса как ще е на вкус.
И няма се потапям в езерата ти.
Учудени, щастливи, пием се с очи.
Докосвам с устни мекото на китката ти.
Насочвам се да вкуся аленият сос.
Амброзия от усните се стича.
Това са устните ти! Твоят вкус...
До тук мечтатели допускам
във моя бъдещ спомен.
А с ТЕБ съм ВИНАГИ отвъд!