автор: zebaitel

Каква е ползата
от един трафопост-стар и кърпен,
който стърчи в мъглата на утрото,
вратата му свети жълто,
а зад него селцето,
много по-старо и немощно,
през оная му работа е
дали вратата ще свети
жълто,червено или зелено,
то и без туй няма да тръгва никъде;
а пред него-бодливозелен къпинак
и магарешки тръни, коронясани
в призрачно тъмнорозово-
без магарета, вече няма
кой да ги въди?
После виждаш жиците-
извират от него
в почти всички посоки
и проумяваш, че той
може би разпределя
огромната обич на старците
между внуците им
пръснати по света
на малки порции,
за да не би случайно
да им приседне.