автор: nikoi

".. Да се съберем."

Ръцете ми са тихи петолиния,
в които няма намек за мелодия.
Не се събирам в искреното синьо
на твоето сърдечно пълноводие.

Не мога да се събера. Помагай ми-
подреждай се сред хаоса на мислите.
Подхвърляй ми звезди, които падат
сред космоса на немите ти истини.

Разсичай тишината ми с мълчание,
храни със нежност дребните вълнения;
обличай топло голи обещания
и осветявай сенки на съмнения.

Възкръсвай в неразпетите ми петъци
със силата на стръкче сляпа вяра;
по петолинията на ръцете ми
оставяй ноти грижа да ме парят.

И ако някога усетиш смисъла
на моето невидимо разкъсване
не се побирай в силует на липса-
за разполовяване ще бъде късно.